Мидата е първото двучерупчесто мекотело, за чието организирано отглеждане се откриват свидетелства в Европа: култивирането й на дървени колове във Франция се споменава през 1235 г. Оттогава отглеждането на миди се разпространява в целия ареал на вида, т.е. цялото европейско крайбрежие. Най-напред по атлантическото крайбрежие с морската мида, а впоследствие и на иберийското атлантическо крайбрежие и в Средиземноморието с черната морска мида, отглеждана чак до Черно море. Различните техники на отглеждане се усъвършенстват в края на XIX век, епохата на развитие на отглеждането на миди като достъпен протеинов източник. По това време мидите стават много популярно в Западна Европа ястие.
Обикновено мидите се консумират след топлинна обработка, но се ядат и сурови, също като стридите. Те се продава главно живи, но и под формата на обработени продукти, консервирани или мариновани.